Село Варвара се намира в област Пазарджик и е може би една от най-известните туристически дестинации у нас поради наличието на минерални басейни. За неговото население през годините е дадена подробна информация от Стефан Захариев. През 1870-та година по неговите данни на територията на селото има 110 къщи, както и едно училище с двадесет учащи се в него деца. Основното коренно население се състои от мъже, като пак по неговите данни те наброяват 435 и се занимават с различни занаяти. Сред тях са лозари, земеделци и дърводелци. Предвид историята на започнатия да се строи през 1811-та година храм, не е чудно, че и днес населението си остава в основната част православно. По-интересна е местната кухня, която предлага типични за региона ястия. Например в дните около Коледа и Нова година се приготвя мисирка, или наречено още мисир с кисело зеле и кървавица. Кървавицата и зелето заедно с мисирката се нарязват на парчета в подходяща тенджера.
Праз и копър, но основно за аромат, се нарязват между тях. В продължение на няколко часа ястието трябва да се вари на умерен огън, като важен аспект е заливането му с мазнина. Тук има две възможности – олио или свинска мас. Също така има приготвяне на цяла мисирка, което представлява изпичане на месото. Отново тази манджа не минава без участието на киселото зеле, което се нарязва на дъното на голяма тенджера. Праз и червен пипер този път са допълнителните продукти, от които имаме нужда. Кромид лук, черен пипер и ориз пък са необходими за пълнежа на мисирката, която едва в готов и напълнен вид се поставя в тенджерата. Но Варвара е известна и с приготвянето на печени агнета за празника 6-ти май, Гергьовден. Всъщност на Великден или на 6-ти май по традиция хората обричат курбан за берекет и здраве. По-точно е да се каже, че това се случва предимно в деня на българската армия. Пресен зелен лук и ориз в запържено състояние – ето първите два продукта, а трябват още подправки за аромат и дреболиите от агнешкото месо. Следва зашиване на агнето и цялостното му намазване със смес от сол, олио и червен пипер.
Няколко на брой са редовно честваните празници във Варвара, като за Гергьовден вече стана дума. Йордановден е на 6-ти януари и тогава денят започва с отслужване на празнична литургия в църквата. После множеството отива до специално място, в близост до което има изворна вода. Познатият ритуал с хвърлянето на християнския кръст във вира с вода е съпроводен от търсенето му от мъжете, а който го намери, започва да обикаля селото за здраве. Оратници пък се наричат специалните видове огньове, които се палят на Сирни заговезни. Около огньовете се събират хора и докато ги прескачат, си искат прошка един на друг. На трапезата задължително има халва, а около огньовете върви почерпка с домашни баница и вино. Света Марина се отбелязва на 17-ти юли, като това е общоселски събор. Прави се курбан за здраве с овче месо. На мястото идват не само местни хора, но и такива от околните села.
